Първата ни среща 02.05.2009

Ще ви разкажа една история, не толкова подробно колкото я чувствам, но поне толкова завладяваща за да накара всички които са от моята страна на нещата, да се почустват значими и щастливи.Приятно четене!

Всичко започна от нея…

Yamaha, една  Tвърде Dобра Mашина която даде началото на всичко това което се случва.Точно тя събуди в мен желанието да открия тези които са избрали точно този мотор за своя машина на времето…
От там дойде и темата за TDM с дсетките въпроси и мнения за модела.Следвайки хода на събитията се породи и желанието за едно съвместно каране.Датата беше определена, маршрута променян неколкократно, желаещите ставаха все повече…

Часът на истината…

02.05.2009.Денят дойде толкова бързо колкото всички ние го чакахме.15 мотора и шепа истински ентусиаст които жертваха сухите си дрехи, свободното си време и всичко останало за да положат основите на едно истинско приятелство!
Времето не беше с нас, макар по време на самият преход и след това всички ние да бяхме благодарни че се случи точно така.Дъждът щеше да ни съпътства през половината ден от нашето каране, като се редуваха сухи и мокри периоди.От друга страна това беше показателно че всичко ще започне и върви като по вода…

Първите двама от Пловдивската група пият кафе и чай в подножието на Стара планина, а верните им приятели бдят над пътя и чакат своите побратими от другата страна на планината.
Казват че идвали с мъглата…

Освен лошото време обаче, тези хора носеха със себе си много усмивки и желание за емоции.

Станахме 11 мотора.До вечерта в групата щеше да има хора от Търново, Габрово, София, Пловдив, Тетевен и Русе(последните не са Русенци  Very Happy )
Групата ми гласува пълно доверие, и така аз щях да водя до Златица(нямам думи да кажа какво значеше това за мен!!!)В Карлово спряхме да заредим и да проверя къде е следващият който чакахме от Пловдив.Докато търсех третата майна втората се загуби… Surprised

Габровската група бе най-голяма(на преден план Калоян, притежателят на най-щурия мотор Smile

Намерената майна…

Настроението е страхотно!!!

Следващата кратка спирка бе вторият по височина виадукт в България.Големи мотористи тичаха като малки деца и се радваха на страхотната гледка.Адаша ако не се лъжа молеше всички да внимават какво изпускат в бездната, че много време трябвало после да слизаме да го вадим…

„Русенци“се чудеха за колко ще стигнат до дъното…

Ако не намирате тази снимка за страхотна, то сега е момента да смените темата…
Закъснявахме с времето-надцених ситуацията, но просто нямаше начин от първият път нещата да се получат на 100 процента.В Златица спряхме за малко колкото да се опаковаме за предстоящият проход.Нямахме време за размотаване!Освен че закъснявахме, в Етрополе вече ни чакаха от доста време…

Априлия води Ямахите нагоре по пътя.

А те милите сами си вървят, сякаш знаеха пътя…

работеха като оркестър нагоре по склона, едно такова ритмично и спокойно.

Моментът на изненада се оказа много на място!От пътят не беше останало много, но точно тук си пролича доверието което нашите машини напълно заслужават!

Боже какви странни TDMи…

Е,за някой трябваше да вземем втори чифт бъбреци…

Други си бяха в свой води…

А аз се притеснявах че ще берем ядове…

Малко еротика…

Не знам за вас, на мен определено ми става, хубаво…

Малко след като преминахме превала първите бяха спрели за да съберем отново редиците си.Еуфорията беше толкова голяма!Ако времето бе по-различно, ако небето не се бе разтворило над нас…нямаше да е същото!Смеехме се, радвахме се на дъжда!Настроението отдавна бе взело превес, а емоциите ни държаха сухи.
Тук реших отново да избързам пред групата за да ги спипам когато спускат към Етрополе.Не съм вярвал че мога така да се отпускам на мокър път и липса на такъв изобщо.
Актова фотография…
Намерих интересно място и реших да направя малко еротични снимки докато чакам останалите.

Ох, пак ми е хубаво…

Шум на мотори, но откъм Етрополе провали момента на уединение между мен и красавицата.

Часовете чакане не се отразили добре на групата от София и Тетевен (3 Часа), и те решили да ни пресрещнат някъде в прохода.

Идват отвсякъде…

Сякаш извират от планината…

Събрахме се…

Пътят беше наш!Групата достигна 15 мотора.Не можех да повярвам че това се случи!!!Не помнех имена, само лица на хора изпълнени с желание и радост!Чуствах се сякаш летя…

Историята продължава…
Не знаех че има оазиси извън пустинята, оказа се обаче че в Етрополе има един…

Бат Доньо е човекът на снимката.На пръв поглед суров(е, ние затова го оставихме отвън да пази моторите), той е душа човек, лидерът ни в Търново който ръчкаше всички ни за тази среща…

Активна почивка за всички.

Красавици…

Жалко че не можах да покажа „тъмната страна“ на тези момчета с мотори.Вътре в оазиса те пиеха чай и бира…
Времето обаче неспирно летеше.Трябваше да сме тук преди часове, и ако не искахме да се прибираме до Узана по светло но на следващата сутрин, нужно бе да вземем важно решение.Всички ние загубихме по малко в този момент-нямаше да видим по-голяма част от това което планувахме преди седмици.Но в живота е така, жертваш нещо в замяна на по-голяма цел и кауза…

След като хапнахме бързо потеглихме за да спазим поне този график който измислихме-да се прибираме директно към мястото за нощувка като изберем що годе бърз но и живописен път.

Пак ше вали…

Отде се взе тоя дъжд бе майна…

Не се учудихме на поредният дъжд, просто спираме и отново се бронирахме Very Happy
В Тетевен стигнахме сравнително бързо и спряхме да допълним търбусите на машинките.

Някой се уредиха…

Бялото петно…

Странно, но от тук до Узана аз нямам нито една снимка.Необяснимо, но като се има на предвид че почти не сме спирали, в главата ми са останали само спомените за местата покрай които минахме и няколкото грешки които допуснахме като начин на движение(Трябваш да го спомена, но няма да развалям всичко сега Smile )
какво стана в Узана,е ако бяхте дошли щяхте да видите…Съжалявам, не може да знаете всичко наготово, другият път го преживейте с нас!

TDMска му работа…

Легнах си късно, е, не колкото Калоян…

Къде са мекиците, и кой простира рано сутрин…


Very Happy

Very Happy

Very Happy

Smile

След като закусихме един по един се изтреляхме посока центърът на България

Не исках да стигам до тази част на разказа…

Макар че знам че всичко рано или късно свършва…

Добре че имаше жени за да помагат…

Брей, за първи път виждам TDM да не върви…

И нека отново покажем всички в целият им блясък…

Коментар тук не е нужен.

Просто се вгледайте в тези момчета, може би ще откриете себе си между тях…

Не цъкай с език, следващият път бъди част от нас!

Опитах се да карам и снимам едновременно.С колело това е много лесно, но с мотор да даваш гас, да работиш със съединителя и спирачката и да снимаш-съжалявам но поне за сега това не е за мен…

Апаратът оцеля.

Аз също не можах да се изсуля Smile

Центъра на България се намирал на много централно място бе…

Идеално за почивка…

Охооо, я да видим какво имаме тук…

За 2-3 литра ще стигнат…

За жалост, краят наближаваше.Раздялата бе последното което аз а сигурен съм и всички останали най-малко това искаха.Решихме да пием кафе в Габрово.Точно тук беше момента да направя това което чаках от години…

Също като по списанията…

За  Тази от Мотоциклизмо ми предлагат 9 евро…

Отказах, няма да им правя снимките я…

За вас обаче те са безплатни!

Е, ще почерпите някога…


Smile

Smile

Smile

Колкото и да не ми харесва ние си тръгнахме…

Точно като в Тетевен, всички мацки се хвърлят на новия модел…

Почти като TDM…

Smile

Оръдията са готови и чакат…

Сега съм си вкъщи, мотора е в гаража а аз май най-накрая ще мога да пусна подаръкът си за вас…Днес загубих 7 часа но съм доволен от себе си-олекна ми!
Извинявам се за грешките които съм допуснал, но нямам повече нерви за да проверя всичко отново!Извинявам се и на тези които не са се видели по снимите…
Тук ще намерите всичко от моя фотоапарат
http://www.bullet5.snimka.bg/album.php?album_id=372425
Благодаря на всички които помогнахте за това!Не знам имената ви, но усмивките помня на всички ви…
Благодаря ви!